Най-старото споменаване на скандинавския бог Один, намерено в датско съкровище

Рунолози от Националния музей в Копенхаген дешифрираха божествен диск, открит в западна Дания, който е вписан с най-старото известно споменаване на Один.

Скандинавски учени казаха, че са идентифицирали най-стария известен надпис, споменаващ скандинавския бог Один върху част от златен диск, открит в Западна Дания през 2020 г.

Изглежда, че надписът се отнася до скандинавски крал, чието лице се появява в центъра на висулката, и може да означава, че той твърди, че произхожда от скандинавския бог Один. © Арнолд Микелсен, Национален музей на Дания
Изглежда, че надписът се отнася до скандинавски крал, чието лице се появява в центъра на висулката, и може да означава, че той твърди, че произхожда от скандинавския бог Один. © Арнолд Микелсен, Национален музей на Дания

Лисбет Имер, рунолог от Националния музей в Копенхаген, каза, че надписът представлява първото солидно доказателство, че Один е бил почитан още през 5-ти век - поне 150 години по-рано от предишното най-старо известно споменаване, което е върху брошка, намерена в Южна Германия и датиран от втората половина на 6 век.

Дискът, открит в Дания, е част от находка, съдържаща около килограм (2.2 паунда) злато, включително големи медальони с размерите на чинийки и римски монети, направени като бижута. Открит е в село Винделев, централен Ютланд, и е наречен Съкровището на Винделев.

Надписът „Той е човекът на Один“ се вижда в кръгъл полукръг над главата на фигура върху златен брактеат, открит във Винделев, Дания в края на 2020 г. Учените са идентифицирали най-старото известно споменаване на скандинавския бог Один върху злато диск, открит в западна Дания.
Надписът „Той е човекът на Один“ се вижда в кръгъл полукръг над главата на фигура върху златен брактеат, открит във Винделев, Дания в края на 2020 г. Учените са идентифицирали най-старото известно споменаване на скандинавския бог Один върху злато диск, открит в западна Дания. © Арнолд Микелсен, Националният музей на Дания

Експертите смятат, че тайникът е бил заровен преди 1,500 години или за да бъде скрит от враговете, или като знак на почит, за да се успокоят боговете. Златен брактеат - вид тънка, декоративна висулка - носеше надпис, който гласеше: „Той е човекът на Один“ вероятно се отнася до неизвестен крал или господар.

„Това е един от най-добре изпълнените рунически надписи, които някога съм виждал,“ - каза Имер. Руните са символи, които ранните племена в Северна Европа са използвали за писмена комуникация.

Один беше един от основните богове в скандинавската митология и често се свързваше с войната, както и с поезията.

Брактеатът беше част от заровено съкровище от златни предмети на Винделев, някои от които датиращи от пети век сл. н. е., което беше открито в източната част на датския регион Ютландия през 2021 г.
Брактеатът беше част от заровено съкровище от златни предмети на Винделев, някои от които датиращи от пети век сл. н. е., което беше открито в източната част на датския регион Ютланд през 2021 г. © Conservation Center Vejle

Повече от 1,000 брактеати са открити в Северна Европа, според Националния музей в Копенхаген, където откритата през 2020 г. находка е изложена.

Кристер Васшус, специалист по древни езици, каза, че тъй като руническите надписи са редки, "всеки рунически надпис (е) жизненоважен за това как разбираме миналото."

„Когато се появи надпис с такава дължина, това само по себе си е невероятно,“ — каза Васшус. „Това ни дава доста интересна информация за религията в миналото, която също ни казва нещо за обществото в миналото.“

По време на епохата на викингите, считана за периода от 793 до 1066 г., норвежците, известни като викинги, предприемат широкомащабни набези, колонизации, завоевания и търговия в цяла Европа. Стигнали са и до Северна Америка.

Скандинавците почитали много богове и всеки от тях имал различни характеристики, слабости и качества. Въз основа на саги и някои рунически камъни се появиха подробности, че боговете са притежавали много човешки черти и са можели да се държат като хора.

„Този ​​вид митология може да ни отведе по-далеч и да ни накара да проучим отново всички останали 200 брактеатни надписа, които познаваме,“ - каза Имер.


Проучването е публикувано на Национален музей в Копенхаген. Прочети оригиналната статия.