От време на време на бюрото ми се натъкват на интересни неща, които не можем да разберем. Мистериозният Нютонов камък е един от тези артефакти. Този древен монолит има издълбано послание, написано на мистериозен език, който все още не е разгадан, и надписът може да бъде прочетен с помощта на поне пет различни древни азбуки.
Откриване на камъка на Нютон
През 1804 г. графът на Абърдийн, Джордж Хамилтън-Гордън, строи път близо до ферма Питмачи в Абърдийншир. Мистериозният мегалит е открит там и шотландският археолог Александър Гордън по-късно го премества в градината на Newton House в енорията Culsalmond, на около една миля северно от Pitmachie Farm. Камъкът на Нютон е описан по следния начин от Съвета на Абърдийншир на Нютън Хаус:
Неизвестен скрипт
Ранният ирландски език е написан с огамската азбука между 1-ви и 9-ти век. Късият ред надписи върху Newton Stone е разположен в горната трета на камъка. Има шест реда с 48 знака и символи, включително свастика. Учените така и не са разбрали на какъв език да напишат това съобщение, така че се нарича непознато писмо.
Повечето експерти са съгласни, че дългото писане на Огам е от много отдавна. Например, шотландският историк Уилям Форбс Скейн смята, че неизвестният надпис е от 9 век. Въпреки това, няколко историци твърдят, че късият ред е добавен към камъка в края на осемнадесети или началото на 19 век, което предполага, че мистериозният неизвестен скрипт е скорошна измама или зле направен фалшификат.
Дешифриране на камъка
Джон Пинкертън първи пише за мистериозните гравюри върху камъка на Нютон в книгата си от 1814 г. „Изследване на историята на Шотландия“, но не се опитва да разбере какво казва „неизвестният сценарий“.
През 1822 г. Джон Стюарт, професор по гръцки език в Marischal College, написа статия, наречена Скулптурни стълбове в северната част на Шотландия за Единбургското общество на антикварите. В него той говори за опит за превод на Чарлз Валанси, който смята, че знаците са латински.
Д-р Уилям Ходж Мил (1792–1853) е английски църковен деятел и ориенталист, първият ръководител на Bishop's College, Калкута, а след това Реджиус професор по иврит в Кеймбридж. През 1856 г. Стюарт издава Скулптурни камъни на Шотландия, които описват работата на Мил.
Д-р Милс каза, че неизвестната писменост е финикийска. Тъй като той беше толкова добре известен в областта на древните езици, хората взеха мнението му сериозно. Говореха много за това, особено на събрание на Британската асоциация в Кеймбридж, Англия, през 1862 г.
Въпреки че д-р Мил почина през 1853 г., неговата статия За дешифрирането на финикийското писмо, изписано върху камъка на Нютон, беше намерена в Абърдийншър и неговата трансформация на неизвестното писмо беше прочетена по време на този дебат. Няколко учени се съгласиха с Мил, че сценарият е написан на финикийци. Например д-р Нейтън Дейвис открива Картаген, а проф. Ауфрехт смята, че сценарият е написан на финикийски.
Но г-н Томас Райт, скептик, предложи по-опростен превод на обезценен латински: Hie iacet Constantinus Ето къде е погребан синът на. Г-н Во от Британския музей го одобри като средновековен латински. Палеографът Константин Симонид също се съгласи с превода на Райт, но промени латинския на гръцки.
Три години след тази катастрофа, през 1865 г., антикварят Александър Томсън изнесе лекция пред Дружеството на антикварите на Шотландия, в която говори за петте най-популярни теории за това как да се дешифрира кодът:
- Финикийски (Нейтън Дейвис, Теодор Ауфрехт и Уилям Милс);
- латински (Томас Райт и Уилям Во);
- Гностичен символизъм (Джон О. Уестууд)
- гръцки (Константин Симонид)
- Gaelic (кореспондент на Thomson, който не пожела да бъде назован);
Има изобилие от маргинални теории!
Докато тази група експерти спореха какво означава надписът върху камъка на Нютон и кой от петте възможни езика е бил използван за написването на загадъчното съобщение, различна група от по-необичайни изследователи продължаваха да измислят нови идеи. Например г-н Джордж Мур предложи превода му на иврит-бактрийски, докато други го сравняваха със синайски, стар ханаански език.
Подполковник Лорънс Остин Уодел е бил британски изследовател, професор по тибетски, химия и патология и любител археолог, изследващ шумерски и санскритски. През 1924 г. Waddell публикува своите идеи за Out of India, които включват радикално нов начин за четене на езика, наречен хето-финикийски.
Противоречивите книги на Waddell за историята на цивилизацията бяха много популярни сред обществеността. Днес някои хора го смятат за истинското вдъхновение за измисления археолог Индиана Джоунс, но работата му не му спечели много уважение като сериозен асиролог.
Заключение
Днес много теории се опитват да разберат какво означава мистериозното съобщение върху камъка на Нютон. Някои от тези теории са опорочени латински, средновековен латински, гръцки, галски, гностически символизъм, еврейско-бактрийски, хето-финикийски, синайски и староирландски. Тези идеи обаче все още трябва да бъдат доказани като верни. Този уикенд трябва да отделите един час на Newton Stone, тъй като това няма да е първият път, когато външен човек намери ключ към стар проблем.
