Група експерти дешифрираха древни асирийски клинописни надписи, описващи 2,700-годишна слънчева буря, открита от асирийски астрономи по това време. Три големи слънчеви бури са описани на стари асирийски клинописни плочи, според учени от японския университет в Цукуба.
Древните плочи говорят за странна пурпурна светлина в небето. След като потвърдиха данните, изследователите откриха слънчеви бури, които най-вероятно са се случили между 679 и 655 г. пр.н.е. Научното изследване включва също преглед на записана литература, както и анализ на радиоизотопи въглерод-14 от пръстени на дърветата.
Те успяха да установят, че тези слънчеви магнитни бури са се случили по това време. Около 1610 г. астрономите започват да използват телескопи за наблюдение на слънчеви петна. Това са черни зони на слънчевата повърхност, причинени от слънчеви изригвания, които са внезапни експлозии, които изхвърлят огромни количества енергия в космоса.
Слънчевите изригвания и изхвърлянията на коронална маса (CME) могат да генерират геомагнитни бури, ако са насочени към Земята. Частиците от Слънцето взаимодействат със земната атмосфера, докато преминават през нея, като пречат на комуникационните системи, спътниците и енергийните мрежи.
„Тези космически метеорологични явления представляват огромна заплаха за съвременното общество поради нарастващото им разчитане на електронната инфраструктура“, каза Хисаши Хаякава, ръководител на изследването в университета в Осака в Япония. Чрез изследване на радиовъглерода в дървесните пръстени около 775, 993 и 994 г. пр. н. е. учените са успели да определят последователност от явления в космическото време преди 1610 г.
Екипът на Хаякава се концентрира върху три инцидента, които изглежда са се случили около 660 г. пр.н.е. „Тези събития се случиха много преди появата на инструментални наблюдения, значително отвъд по-скорошния диапазон на широко покритие на наблюденията“, заявиха те в търсенето си.
„Като техника за извеждане на общия модел на слънчевите бури и появата на ЕМС, нека проверим за аврорални данни в исторически документи от такива случаи“, казаха изследователите.
„През девети век пр. н. е. вавилонците и асирийците започват да правят астрологични наблюдения. Още през седми век пр. н. е. асирийските монарси събират и учат астрологични четения от опитни астролози, за да разберат злото значение на записаните небесни събития.
Правоъгълни глинени плочки с надписи дават клинописни данни.
Изследователите оцениха дали има събития, свързани с научни данни за древна слънчева активност в асирийските аврорални записи, и откриха клинописни плочи, носещи записи за сияния, датирани между 680 и 650 г. пр. н. е. Тези плочи изобразяват необичайно розово небе, като едната описва „розов облак“, а другата, че „розовото доминира в небето“.
Тези описания, според учените, най-вероятно са резултат от „стабилни червени аврорални дъги“. Анализът също така показа, че магнитният северен полюс на Земята ще бъде по-близо до Близкия изток, отколкото сега, което предполага, че събитията, свързани със слънчевата активност, биха били регистрирани по-на юг.
Учените може да са в състояние да предвидят бъдещи събития, ако успеят да реконструират слънчевата активност преди стотици години. Тези открития ни позволяват да реконструираме историята на слънчевата активност. Това изследване може да ни помогне да прогнозираме бъдещи магнитни бури, които могат да навредят на спътници и други космически кораби.
